Да, всеки от нас прави в деня си неща, с които хич не му се занимава, но се налага… и това е нормално, част от живота. Опасно е когато започнем да се затрупваме с ангажименти, които дори не сме длъжни да поемаме. И понякога говорим за изключително сериозни ангажименти като това да останеш във връзка или дори да сключиш брак, за да не разочароваш човек. Или да имаш деца, преди да си готов за тях.
Истината е, че да кажем ‘не’ за голяма част от нас е изключително трудно. Освен това ни се иска другите да ни харесват, не искаме да ги подведем, а да оправдаем и даже надскочим очакванията за нас.
„Има, обаче, един много съществен проблем, заради който тези хора не съхраняват себе си,” казва психотерапевтът Димитрина Митрева. “Те много често влизат в ролята на жертва. Но, когато влязат в тази роля, за да може те да стоят пълноценно в нея, да бъдат една истинска, добре завършена жертва, те, всъщност имат много често очакването от всички останали да реагират по същия начин. И, всъщност, големият проблем за тях е огромното разочарование, което много често, почти ежедневно, изпитват от света, от другите, от хората до тях. Те често започват да се чувстват предадени, пренебрегнати, да имат усещането, че само те дават на този свят, само те дават на хората около себе си, но пък нищо не получават в замяна.“
Да, вярно е, че понякога да кажем ”не’ може да накърни нечии чувства, да разочароваме някой, на когото се възхищаваме. В същото време, обаче, всеки път, когато поемаме ангажименти, които всъщност не искаме да поемаме, трупаме гняв към себе си, трупаме съжаление, което може да доведе и до негативни мисли към нас самите, което пък е крачка към неспокойствие и депресия.
Всеки път, когато казваме ”да’, всъщност, казваме ”не’ на нещо или някой друг. Затова е важно да се научим да поставяме и отстояваме границите си.
Има няколко важни неща, над които да помислим, ако сме установили, че е време да се научим да казваме „не“.
На първо място трябва да си дадем ясна сметка за това какви са нашите ценности и приоритети. Само така човек може да избере това, което иска, а не да се ръководи от очакванията на другите.
Освен това трябва да слушаме тялото си. Преди да кажете ‘да’ или ‘не’ на нечия молба, попитайте тялото си. Дали това занимание ви подтиска, кара да се чувствате изморени или пък получавате главоболие.
Трябва също така много добре да знаем кои сме ние самите, и още по-важно – кои не сме. Това ни помага да преценим правилно какво можем, какво не може и какво не искаме да поемем като ангажимент. Разбира се, крайното отрицание е също толкова вредно, колкото и вечното съгласие. Трябва да останем отворени за новите идеи и възможности.
Да изпитваме вина, защото смятаме, че разочароваме някого, казвайки ‘не’, е често срещано. Истината, обаче, е, че това да бъдем искрени с хората около нас е по-печеливша стратегия в дългосрочен план.
И още нещо важно — не се чувствайте длъжни да давате обяснения. Когато просто нямате желание да излезете с колеги или да отидете на вечеря с приятли, кажете, че няма да успеете, без да търсите подходящо оправдание. Освен това, човекът отсреща може би не го и търси.
Полезно при упражненията да казваме ‘не’, е смяната на „не мога“ или „не сега“ с „не желая“. Когато отклоняването на молбата или предложението звучи несигурно, отсрещната страна, съвсем естествено вижда възможност да започне преговори.
Днес живеем с разбирането, че ако искаме да успеем в живота, трябва да казваме ‘да’ и да сме винаги на разположение. Истината е, че човек успява, след като се научи да казва ‘не’ и да съхранява себе си.
Гледайте интервюто с психотерапевтът Димитрина Митрева в “По стъпките на красотата,” за да разберете още по темата защо човек допуска да влезе в ролята на жертва, как да се научим да поставяме граници и да казваме ‘не’ и защо това е полезно за нас.
